Ако искате да ви вярват, бъдете достойни за това ♥ Стивън КОВИ
(1932 ~ 2012)
7-те навика на високоефективните хора
~ Ново равнище на мислене
Алберт Айнщайн е споделил: „ Значителните проблеми, с които се сблъскваме, не могат да бъдат решени на същото равнище на мислене, на което сме били, когато сме ги основали или когато те са се появили “.
Ако се вгледаме към нас и в нас, откривайки проблемите, основани от Етиката на личността, ще стартираме да разбираме, че те са дълбоки, фундаментални и не могат да бъдат позволени на равнището, на което са зародили.
Необходимо е ново равнище на по-задълбочено мислене - парадигма, учредена върху правила, които по-точно разказват нашите взаимоотношения - с цел да можем да разгадаем създалите се проблеми.
Този нов метод на мислене е отразен в актуалната книга. Той е метод към персоналната и междуличностната успеваемост, който се базира върху правилата, характера и модела „ от вътрешната страна – на открито “.
„ Отвътре – на открито “ значи да стартираме първо със себе си, даже още по-точно, да стартираме с най-вътрешната част от нас - нашите парадигми, темперамент и претекстове.
Ако желаете да имате благополучен брак, бъдете човек, който поражда положителна сила и не разрешава на негативните страсти да вземат връх в неговите връзки. Ако желаете да имате деца, които са дружелюбни и изпитват обвързаност към вас, бъдете по-разбиращи, поредни и обичащи родители. Ако желаете да имате повече независимост и приемливост от страна на другите в работата си, бъдете по-отговорни, по-склонни да окажете помощ и по-инициативни. Ако желаете да ви имат вяра, бъдете почтени за това.
Подходът „ от вътрешната страна – на открито “ значи, че успехите върху самите нас би трябвало да предшестват външните победи, че би трябвало да се научим да съблюдаваме обещанията пред самите себе си, преди да ги даваме на другите. Означава още, че няма да реализираме триумф, в случай че слагаме личността пред характера и в случай че се опитваме да усъвършенстваме връзките си с другите, преди да усъвършенстваме себе си.
„ Отвътре – на открито “ е нескончаем развой на обновяване, основан на естествените закони, на които се подчинява човешкото развиване и напредък. То е серпантина нагоре, която води до по-висши форми на виновна самостоятелност и ефикасна причинност.
Имах опцията да работя с доста хора - чудесни хора, надарени хора, хора, които мощно желаят да реализират благополучие и триумф, хора, притежаващи проучвателен дух и сензитивност. Работил съм с предприемачи, студенти, религиозни и публични групи, фамилии. Но при всички тези контакти не срещнах нито един човек, за който крайното позволение на проблемите и постигането на триумф да са пристигнали „ извън – във вътрешността “.
Това, което съм виждал, като резултат от използването на модела „ отвън-навътре “, е, че хората стават нещастни, усещат се като жертви с вързани ръце, концентрират се върху слабостите на другите и винят събитията за ситуацията, в което се намират. Виждал съм фамилии, в които всеки чака другия да се промени и приказва само за неговите провинения. Виждал съм разногласия в службата, където хората губят по-голяма част от времето и силата си с цел да основават правилници, които да принудят хората да работят по този начин, като че ли съществува нещо като доверие сред тях.
Членове от фамилията ми живеят в три от „ горещите “ точки на Земята – ЮАР, Израел, Ирландия и аз имам вяра, че проблемите по тези места не са позволени най-много поради господството на обществената парадигма „ извън – във вътрешността “. Всяка формация е уверена, че казусът произтича от другите, че в случай че те се трансформират или изчезнат, казусът ще се позволи.
„ Отвътре-навън “ е трагична смяна на парадигмата за доста хора заради обусловеността ни от публикуваната модерна обществена парадигма на Етиката на личността. Но съдейки по моя персонален и професионален опит – работейки с хиляди хора и от деликатното изследване на съумелите хора и общества в историята - аз съм уверен, че доста от правилата, заложени в Седемте навика, са надълбоко вкоренени в нас, в съвестта ни и са част от здравия ни разсъдък. За да ги разпознаем, развием и използваме при решаването на проблемите, би трябвало да стартираме да мислим друго. Трябва да стартираме да променяме парадигмите си, с цел да стигнем до новото и по-дълбоко равнище „ от вътрешната страна – на открито “.
Убеден съм, че в случай че ние откровено желаем да разбираме и прилагаме тези правила в живота си, ще преоткрием истината в думите на Т.С. Елиът:
„ Не би трябвало да стопираме да „ пътешестваме “, и да изследваме и краят на нашето търсене ще бъде мястото, откъдето сме тръгнали и което ще забележим по този начин, като че ли го виждаме за първи път. “
Избрано от: „ Седемте навика на високоефективните хора ”, Стивън Кови, изд. „ Кибеа “, 2010 година
Снимка: Prof. Stephen Covey; goodreads
